През изминалата седмица се проведе приключенската ни програма „Горящи стъпки“. Променихме мястото на провеждане. Вместо на Сапарева баня, бяхме на Мальовица.
Тази година включихме в нашата планинска програма походи с колела и посещение на басейн.
Гостоприемството на комплекс „Св. Георги“ ни помагаше да въстановим след тежките и горещи дни.
Първите два дена се бяхме отдали на велопоходи.
Природата на Лъкатишка Рила заменяше трудните моменти с красивите си гледки. А трудни моменти имаше…:)
Малко преди да достигнем крайната ни цел село Клисура, се наложи тежка ремонтна дейност на едно от колелата. Счупи се педал… След около един час мъка насред “нищото”, отнякъде се появиха дървосекачи и се включиха в ремонта. След още трийсет минути мъка от страна на помагачите, най-накрая педалът успя да влезе на мястото си, въпреки разбитата си резба.:)
Денят приключи в река Искър, където бяхме потопили краката си и студената вода отмиваше умората от тях.
На третия ден се качихме до х. Мальовица и оттам до учебните скали на вр. „Куклата“. Смелите приключенци успяха да се изкачат по два не-леки маршрута. В началото околността и височината определено респектираха участниците, но след първите плахи опити, децата истински се „надъхаха“ 
и постигнаха изключителни резултати. И естествено накрая на деня всички бяхме в реката до х. Мальовица, за да охладим горещите си емоции.
Четвъртият ден бе подарък за всички нас. Рещихме, че отиваме в село „Белчин бани“ на басейн и цял ден няма да мръднем оттам.
Няма какво да пиша по този повод, снимките говорят по-силно. Пълен кеф!
Вечерта си запалихме огън на подходящо за целта място. Деси свири на китара, а всички останали правиха смели опити за пеене. Беше страхотно!
Последният ден бе ден на личностни предизвикателства. Ден, в който всеки участник трябваше да се освободи от „Не мога“ .
Това се случи чрез преминаване през високи въжени елементи, построени по дървета. Всички до един се изкачиха по стъблото на висок, около 10 метра, бор до обособена площадка, от която имаше две трасета. Спускане с „алпийски тролей“ и „ Скок на доверието“. Децата, вече натрупали опит с алпийска екипировка и безопастността при ползването й, абсолютно безпощадно се разправиха и с двете предизвикателства.
Е, така завърши този лагер: изпълнен със смях, умора, игри, споделяне, вода, високи нива на адреналин и прекрасни гледки.
Следващият такъв е през септември!
Благодарности на всички участници, че направиха този лагер невероятен, на Ида и Тренера за професионалността им.
До скоро!
