Ветроходен лагер „Пиратска история”
„ На дъното на язовира седял дребен пират и умислено пушил лула,
За съкровището мислил „къде да го скрия, това?”
В главата размътена от пиратски ром, светнала мисъл „ще изплава с балон”!
Речено сторено, овързал тежкия сандък и прикачил го за балона на горния ръб и полетял над водата.
Уви, не след дълго балона се спуснал към раздвоен връх и се спукал в скалата…
През глава полетял нашият дребен пират, следван от огромния тежък сандък и ето, че пън пра-стар на пътя им се изпречил и стремглавия полет бил болезнено спрян.
Огледал се смаян горкият пират и пре-скришно място веднага съзрял в сърцевината на стария пън, дупка изровл и своята сребърна кама за следа оставил, карта почти подробна направил и съкровището тайно там поставил.”
Ами с тази точно песен на уста участниците в таз годишния „Пиратски Лагер” изровиха съкровището на „Дребния пират”.
За да стигнат до него участваха в “тежка пиратска схватка”. Наддаваха със скъпоценни камъни и перли, събирани от всеки един с честен и доста тежък труд. На пиратския търг успяха да спечелят тайнствената карта с местонахождението на съкровището.
А ето и как започна всичко.
Настанихме се в район, приказно красив близо до гореспоменатия раздвоен връх – Мальовица. Прекарахме този ден в усилена подготовка по добиване и събуждане на всякакви качества и ценности, защото в последствие в трудните моменти от нашето пиратсво се осланяхме истински на тях.
Имахме три дни, за да се научим, как се управлява ветроходна лодка, как се стъкмява, как се наричат различните ветрове, и всички въжета, въженца и конци разни на лодката. Как да разпознаваме поривите и какви са позициите, които екипажите на лодките заемат.
Предварителната информация за търсеното от нас съкровище ни подведе, че то е скрито около водите на яз. Искър и още първия ветроходен ден, екипажите си построиха салове, с които в най-тъмна доба да доплават до един специален залив и да отмъкнат съкровището. В последствие стана ясно, че съкровището много отдавна било напуснало водите на язовира, но къде се помещава сега, никой нямаше никаква идея. 
Та, преминахме ние през невероятното обучение на капитаните Добри и Наско от ветроходната организация „Вятър и Вода”, управлявахме лодки и в спокойни води и по време на буря. Много приключения съпътстваха тази дни смелите пирати.
До тук добре, ето, че дойде и времето за катерене, защото всеки себеуважаващ се пират е необходимо да умее да се катери, ако не по дървета и мачти, то поне по скали. Смелите главатари Йо и Люси поведоха приключенските пирати по мъглива, мокра и кална пътека, която ги отведе точно до необходимите скали. Естествено всичко, което един пират прави би трябвало да се възнагради и на върха на скалите бе закачена бутилка пълна с така необходимите ни перли. Е, сами се досещате, че пиратите дадоха всичко от себе си, за да се докопат до тази бутилка. Научиха как да се осигуряват с блокиращо устройство, как да правят възли, как де се измъкват от заплетени ситуации.
Последваха дни, дъждовни и мъгливи, почти всяко пиратско чене леко потрепваше от посивелия горски пейзаш.
Не щеш ли точно, когато всичко изглеждаше отчайващо, нова приключенска следа огря сърцата ни и ни изправи пред върховно изпитание: „Скок на доверието”, това бе следващата стъпка всеки да пребори себе си и да се остави в ръцете на останалите от екипажа. Невероятно усещане, няма как да се опише!
Неделната сутрин ни завари обкръжени от цяла флотилия IT-пирати . Който през ноща бяха настъпвали тихомълком, за да вземат участие в тайния търг за откупуване на картата на съкровището.
Много бяха, цели шест пъти повече от нас, но ние бяхме положили непиратски усилия, за да се сдобием с “доволно” количество перли и скъпоценни камъни.
С 45 перли и 48 скъпоценни камъка успяхме да извоюваме оръфания къс информация и мигновенно се отправихме, пред слисаните погледи по пътя, който картата чертаеше. Първо на изток, към язовира, после на северозапад към… да, раздвоения връх Мальовица, после строго на север и след дълго лутане в гората, ето го и него. Седи си от векове пра-стар пън, зеленясъл и тук там обрасъл, но в чудесна форма, за да пази съкровището. От задната страна проблясна кама, заровихме из сърцевината, като обезумели и ефирна синя кесийка на бял свят извадихме. Никой не дишаше, все едно тренирахме за най-дълга апнея.
Отворихме я и видяхме и си го разделихме, защото тайна мъдрост на пиратите, тяхната грижа един за друг, върховно приятелство, доверие, толерантност, хумор, смелост, отговорност и още много, бяха вплетени в пиратските медальони.
И сега, когато погледнеш своя медальон, окачен някъде, ще се сещаш за всички онези дни, изживени и споделени и ще ти става, малко тъжно, малко смешно, но със сигурност гордо от постигнатото!
Ехо, „Вятър и вода” благодаря Ви за пореден път за професионализма и готовността да приключенствате с нас.
Люси и Йо, Благодаря Ви за смелостта да водите малките пирати по пътя за събиране на смелост и приятелство.
До скоро!
