Приключенски лагер на Мальовица
Любимо място с чисто нова програма…
Всеки път когато тръгнем към Мальовица имам усещането, че се прибирам вкъщи! През месец юни района е изключително красив. Докъдето поглед стига земята е изпъстрена в свежо зелено и малки бели, жълти и розови цветя. Денят е дълъг, животът спокоен, щъркелите тракат с клюнове около нас, а мухите ги чуваш 
сякаш имат турбо двигатели. 
Тази година решихме да споделим всичката тази красота с по-малки приключенци (6-10годишни) и създадохме „въвеждащата в приключението програма” Приключенски лагер Мальовица. Специално разработената ни програма има за цел да запознае децата с красотата на планината, да се научат безопасно да карат колело по черни, коларски и горски пътища, да се изправят пред различни екипни игри, които провокират мисленето извън рамка, взимането на креативни решения, уменията да се говори, споделя и изслушва спокойно и с уважения към събеседника. Да бъдат толерантни, да си помагат и да се доверят. Да създадат нови приятелства и да се забавляват до насита.
Слязохме по-ниско – в с. Мала църква. Сгушено сред борови хълмове, то ни предложи уединението, от което имахме нужда.
С тези „малки” приключенци карахме колело из местността Лъкатишка Рила около 15км. този ден. На следващия ден се изкачихме до връх Закирица. Това може би е върхът с най-панорамна гледка в околността. Намира се над с. Говедарци, сравнително нисък е (1734м.), но се виждат, като на длан върховете Мусала, района на Мечит, Мальовица, Района на рилските езера, районът на резерват Скакавица.
Карахме колела и до с. Бели искър и навлязохме в невероятната долина след селото. Диви ягоди, мирис на билки и борова гора, шум на бистра, бърза вода…
Със сигурност пет дни не стигат, но както казва Пипи Дългото Чорапче „ Ако сега не си тръгнем, няма как да дойдем отново”, така че ние си тръгнахме, но ще се върнем отново !
