Седем дни в невероятно красивата Стара планина в компанията на едни много силни и смели, млади хора. Много екипна работа, много дискусии, много ходене, много гледки, много смях и много нови приятелства…
Няма да ми стигне цял ден, за да опиша всичко, което преживяхме, споделихме и научихме. И все пак:
Ходихме от м. Паниците до х. Рай шест часа с раници! Вечерта явно никой не бе достатъчно изморен, защото играхме на криеница до сред нощите.
На другия ден изкачихме вр. Ботев. Времето ни беше абсолютно невероятно, кристално синьо и слънчево! Горди от себе си и напълнили очите с панорамната широта на Стара планина заслизахме обратно надолу по не лекия път до х. Рай.
Утрото ни посрещна мъгливо и навъсено, но това не попречи на приключенски ни дух да съберем багажа и да се отправим по мистериозния „Джендем”, обратно към м. Паниците, където си бяхме оставили колата. Отне ни само четири часа!
Следващите дни карахме джип сафари из горите около гр. Павел баня, катерихме се със самохвати и ленти по дървета, правихме въжени мостове и се спускахме на рапел от дърво.
Последния ден прекарахме в минералните води на басейна в Павел баня. Толкова много преживявани, игри, заплетени казуси и красота! 
Елица и Вено, Вие бяхте абсолютно невероятни. Децата са истински влюбени във вас.
Ати, КаЮ, Боги, Дари, Диди, Ева, Евго, Нино, благодаря ви за дните, в които бяхме заедно и за смелостта да се отървем от “Не мога”…
До скоро!
