Приключенски лагер „Олимпийски игри“

Приключенски лагер „Олимпийски игри“

Както споменах още по време на подготовката на тази програма, тя не е съвсем обикновена. Няма да влизам отново в детайли, как се е появила и какво всъщност представлява, защото и най-добре обмисленият план, търпи промени. Още повече, когато промените настъпват по повод климатични и атмосферни настроения! :)

Както също съм споменала, участниците в този лагер са максимум шест.IMG_4149

Ден 1-ви.

Та натоварихме се тези шест и аз – Деси, в нашия уютен миниван, в понеделник сутрин и потеглихме към гр. Павел баня, където щяхме да се позиционираме в „Къщата с Клюкарника“. :)

По пътя спирахме, за да се насладим на една или друга забележителност, защото както знаете добре, Подбалканският път София – Бургас е една своеобразна разходка в историята на България. :) Избрахме да спрем за малко повече в гр. Калофер. Поспорихме за теорията дали  освен Ботев тук е роден и Левски и след като не успяхме да достигнем до истината, се разходихме из музея и къщата на Христо Ботев.

След като пристигнахме в „Къщата с Клюкарника“, децата се запознаха и с другите двама важни хора, а именно Вено и Елица, които помагаха във всичките каскадни мероприятия :) и с Ева, която се грижеше да получаваме най-вкусната храна и да се чувстваме в къщата-хотел, „Като на село при баба“. :)

Дойде и момента, в който обявих, какво ни очакваше. Първото нещо, с което стартирахме бяха множество групови игри, които помогнаха на децата да премахнат всякакви неудобства от водене на разговор, изграждане на стратегии за справяне с поставените задачи, повишаване на доверието им един към друг и осъзнаването, че сме една група, която прави нещата заедно в следващите няколко дни. Методът за това далеч не е непознат, защото екипът на Сдружение „Планини и хора“ го използва за работа с деца и възрастни години наред:  „учене чрез опит“. Множеството анализи на различните ситуации, определено помогнаха на децата за по-лесното разбиране и развиване на  комуникативните им  умения дотолкова, че не спираха да говорят ден и нощ. :)

Ден 2-ри.

Този ден дълго ще остане в спомените ми, като едно от най-предизвикателните неща, които сме правили в лагерите си! Рано сутринта Вено и аз взехме решение да се отправим към района на с. Енина. Според всички сайтове на земята, нямаше от какво да се притесняваме. Този ден дъжд – не! Поехме по реката нагоре в търсене на скали за катерене. Бавно напредвахме по хлъзгавите камъни в невероятно красивия каньон. Високата влажност и обилната растителност ни караха да се чувстваме, като във Виетнам. :)

Не един и двама наджапаха в реката, но желанието ни да се катерим беше толкова голямо, че всичко останало бледнееше. Такаааааа. След малко повече от час и половина стигнахме до Мястото. Пътеката изчезваше и на нейно място се появи дъбок вир, заобиколен от високи скали. След известно почесване по главите, главно тази на Вено и моята, забелязахме скални болтове по едната скала. Очевидно трябваше да си организираме парапет и да траверсираме по скалата. Всичко си беше както трябва с изключение на факта, че скалата беше абсолютно мокра, мъхясала и нечовешки хлъзгава, а за да успее човек да опъне парапет за траверс трябва да може да се задържи поне на едно място за малко повече от част от стотната на секундата! Чесането по главите продължи и ускоряваше темпо, докато осъзнавахме, че ако искаме да продължим нагоре по каньона, ще се наложи някой да мине през….. ДЪЛБОКИЯ И СТУДЕН ВИР!

Познайте кой мина – с цялото мъжество на което е способен, в името на приключенската кауза и смелия дух, Вено премина през  освежаващия вир потопен до над брадичката в него.  Ще оставя снимките да продължат разказа ми в страницата „Галерия-Олимпийски игри“. За децата този ден беше истински вълнуващ. Всички без изключение направиха траверса и спокойно мога да кажа, че се забавляваха на пълни обороти, защото такова нещо на никой, никога не му беше и хрумвало, че може да се направи! Вено стана герой за децата през този ден и те бяха готови на всичко за него оттук нататък! :)

Ден 3-ти.

Вечерта на този ден децата имаха за задача да сътворят една театрална постановка, изпълнена с красноречие, творчество и поезия.

Не беше никак трудно да изберат момент и герой от историята, за да направят от поставената задача – спектакъл. Все пак бяхме позиционирани в долината на тракийските царе и съответно ролята на Севт III беше моментално грабната от кошницата с исторически герои. Цял ден обикаляхме из гробниците и храмовите комплекси в трупане на фактология за живота на този велик одрис. В края на деня си позволихме историческо-времеви скок и отидохме до вр. Бузлуджа, за да видим „неиндефицирания летящ обект“ :) , след което се отправихме към вр. Шипка и имахме уникален шанс да се качим на покрива на кулата  и да се потопим във величествената гледка на Центарлен Балкан! Вечерта, както казах, бе посветена на приготовление на декори, роли и текст за театралната постановка „ Убийството и погребението на цар Севт III – Севтополис, древният град на одрисите“. Очаквах драма, но то излезе една невероятна трагикомедия. Децата се постараха и публиката ликуваше и ръкопляскаше дълго….

Ден 4-ти.

Време бе за ново приключение, цяла нощ спахме все пак. :) Запътихме се към Дряновския манастир. Посетихме пещера „Бачо Киро“, пожелахме си по нещо в „Дъждовната зала“, посмяхме се на пещерните хора, ахнахме пред костите на пещерните мечка и хиена и продължихме. Така, да видим. Трябваше да успеем да стигнем до с. Боженци, но… поехме по една кална, тук-там стръмна и ужасно красива пътека. Когато излязохме от Дряновския каньон се откри панорамна гледка. Слънцето напичаше, билките замайваха главите ни с аромата си, птиците пееха най-прекрасните си песни. В далечината съзряхме село и точно тогава… установихме, че ни е свършила всичката вода. Започнахме да обмисляме, „к‘ви да ги вършим“. До с. Боженци ни деляха едни 6, 7 км. Черни облаци, бяха сменили ясното небе. Бе взето почти единодушно решение да отидем до селото пред нас и да си налеем вода и да преразгледаме плана за действие. Случвало ли ви се е да се чудите дали сънувате посред бял ден? Е това се питахме в следващия час, през който тропахме от врата на врата из цялото село с надежда някой да ни „спаси“. За жалост там нямаше никого. Прекрасни къщи със залостени дувари и никаква чешма в нито един двор, нито кладенец, нито даже локва. И когато мислехме, че ще си останем завинаги в призрачното безводно село, Елица направи знак да замълчим и тогава всички чуха… ромон на вода. На километър в едно дере, сред чудното зелено, се намираше селската чешма с бистра и свежа вода. Можете да си представите, какво щастие обзе „оцеляващите на предела“. А в  това време облаците над нас ставаха все по-черни и обширни.

На тръгване от село, все пак срещнахме един човек и той ни поразказа разни интересни неща, но ще ги запазим в тайна. Аз пришпорих групата и добре направих се оказа след по-малко от 10-ина минути, когато върху главите ни се изля небето. За секунди бяхме мокри до кости, въпреки дъждобраните. Слязохме благополучно по пътеката, качихме се в буса и поехме към „вкъщи“, както наричаха децата „Къщата с Клюкарника“. Тази нощ решихме, че който иска може спи на палатка в двора на къщата, първо заради непредсказуемото време и второ, за да не върнем неразопаковани палатките в София. Преди това се учихме да стреляме с лък. Вено направи няколко лъка „за вкъщи“. Накрая доволни, докато четях за Херкулес, всички се унесоха в полагащия им се дълбок сън.

Последен ден.

Бяхме си запланували да отскочим с каяците и инструкторите на „Къща за книги и приключения“ до потъналия насред яз. Копринка, античен град Севтополис. Децата минаха на инструктаж, проведен от Теди и Калин и поеха греблата в свои ръце. Голям кеф е знанието и това за историята, и това за гребането. :) Краят на деня завърши с ритуално „пльосване“ с всички дрехи в язовира. Моля, родителите да ме извинят, но беше велико. :) И след това се прибрахме… към София… в очакване на следващите приключения.

Големи благодарности към всички замесени и участници и инструктори, защото, ако не бяха точно те, нямаше да се получи този истински различен лагер!

Поздрави и до скоро виждане в програмата ни Горско училище,

Деси

Leave a Reply

  

  

  

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>