Ски сезон – 2015г. 
Здравейте, хора, всички вие, които следите нашият сайт. 
От дълго време не сме писали новини, не защото няма такива, а защото тази зима беше истински динамична откъм ски пътувания и ски преживявания.
Сега ще опитам да опиша зимния сезон на Сдружение „Планини и хора”, който започна отдавна, отдавна, някъде през януари.
Тази година за разлика от предишните, взехме решение да обърнем малко повече внимание на най- малките ни клиенти и предизвикахме родителите да се впуснат заедно с нас в едно доста интересно приключение: програмата „Ски градина” предложи ски обучение за деца от 3г. и то не на Витоша, ами на цели 90км от София, на едно истински вълшебно място – Мальовица. Защо избрахме да провеждаме курсовете си там ли? Ами много е лесен отговорът. Цял сезон, до този момент, през седмицата, изцяло на наше разположение бяха двата бейби влека. Само за нас. Огромен плац и две съоръжения на наше разположение!!! :) От една страна е тъжно, че малко хора се възползват от даденостите на тази местност, но от друга страна е идеално място да си свършиш работата перфектно. Казвам го с голяма доза гордост, защото всички деца, преминали през нашите програми, „прокарваха” ски на втория ден.
Чувах доста хора, които ме питаха, не е ли дълго пътуването за децата до Мальовица, не им ли става лошо по завоите, не е ли пълна лудница в буса, докато пътувате, студено ли е много там, ама как и къде ще се хранят сами и други разни притеснения…
„Да”, е отговорът! Пътят е с 30мин. по-дълъг от този до Витоша от центъра на София. Да, на някои деца им става лошо по завоите. Да, лудницата е пълна в буса, защото всички искат да споделят какво са преживели по време на ски деня. Студено е, но в същото време ски плац-ът е ограден от планински склонове и е завет. Що се отнася до храненето, хората стопанисващи ЦПШ Мальовица и „Чайната” се погрижиха да ни е топло в помещенията за хранене, когато искаме да има на разположение топла супа. Пък децата изглеждаха особено горди със себе си, когато вадеха приготвената храна от вкъщи, сипваха си чай и бършеха със салфетка муцуните си и си правеха забележки едни на други, да не говорят с пълна уста. Чувстваха са големи и показваха, че могат сами.
Разбирате ли, те са щастливи от факта, че могат да правят нещата сами.
С по-напредналите скиорчета пътувахме повече. Карахме ски на Паничище, на Рилски езера и на Осогово. Отношението навсякъде беше, като към пре-скъпи гости. Посрещаха ни много гостоприемно, черпеха ни с домашен чай от шипки, работеха само за нас, защото през седмицата сме в по-малко обсъжданите ски дестинации , няма никой, а условията са перфектни. На Осогово обработиха пистата, само за да се чувстваме ние добре и трима лифтаджии ни наблюдаваха и помагаха на децата да използват съоръженията. С усмивка!
Стига толкова.
На родителите на всички деца, които тази зима караха ски с нас искам специално да благодаря за смелостта да ни последват в тези ски-начинания. Дано да сме оправдали техните и на децата им, очаквания. Да сме успели да събудим любовта към планината и ските, пътуванията и активния начин на живот. Да сме помогнали на децата да осъзнаят нуждата от грижата за себе си и околните. Защото преживяното в планината прави точно това. Помага на хората да са заедно!
Малко и за хората, които реализираха тези преживелици:. Мария, Ида, Ани, Ася и Тренера.
Търпението с което подхождаха във всяка ситуация към децата заслужава най-голямо признание. В същото време напредъкът, който децата демонстрираха през всичките тези седмици, говори за пълното отдаване на това, което правиш.
Не зная, може би БЛАГОДАРЯ е всичко!
А сега, въпреки новия сняг днес, запретваме ръкави и започва трескавата подготовка за приключенските ни лагери за тийнеджъри и програмата за малките „Горско училище” за топлия сезон.
Поздрави!
